1. Област на висшето образование: 5. Технически науки

2. Професионално направление: 5.1 Машинно инженерство

3. Докторска програма: Динамика, балистика и управление на полета на летателните апарати

4. Форма на обучение:  редовна форма (офицер или гражданин извън системата на МО, СППМО и БА)

5. Заявител: Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров”

6. Първично звено: отдел „Въоръжение и боеприпаси”

7. Приемащо структурно звено: дирекция „Развитие на ВТТИМ”

8. Актуалност и дисертабилност на предлагания проблем:

По информация от психолозите, от опита от различните военни конфликти през този и миналия век, психическото състояние на военнослужещите в реална бойна обстановка, особено през първите 6-8 месеца, е изключително напрегнато, достигащо до ниво на неадекватни действия. Когато бива обстрелван, боецът съсредоточава цялото си внимание върху прикриването си, или върху убедително ликвидиране на противостоящия противник, в който той вижда смъртна заплаха. Всички други въпроси остават много на заден план. В такива случаи боецът натиска спусъка и стреля по целта докато не се убеди недвусмислено, че тя е категорично ликвидирана.

Разчетите показват следното. Да предположим, че целта е на 300м и още с първият куршум тя е поразена. Сумата от времената на:

-полета на този първи куршум до целта;

-средното време на даване видими признаци от целта за поразяването й;

-средното време на възприемана на тези признаци, тяхното осмисляне и вземане на решение от стрелящия да преустанови стрелбата,

представлява време, през което от автомат Калашникив се изстрелват 6-9 патрона. Т.е. 5-8 патрона са изстреляни напразно. Това може да доведе до много бързо изразходване на наличните боеприпаси и липса на такива до следващ подвоз (от тактиката при класическите бойни действия, подвоз на БП се извършва 2-3 пъти на боен ден). Ето защо се налага наличието на механизъм в оръжието, който да спре без намесата на стрелящия напразната стрелба след няколко изстрела, с което мисълта на същия се връща върху оръжието (необходимост да се отпусне спусъка), нова оценка на необходимостта от стрелба по вече обстрелваната цел - при необходимост чрез ново натискане на спусъка. Такава възможност се осигурява от ударно-спускателен механизъм, позволяващ стрелба на серии.

В последно време в съвременните индивидуални стрелкови оръжия категорично се налагат ударно-спускателни механизми, позволяващи стрелба на режими „единична“, „непрекъсната“ и „на серии“. Нещо повече – фирма Хеклер и Кох създаде карабината G11 с безгилзовите патрони калибър 4,7mm (а и на др. патрони), която се предлага и във вариант на УСМ само на „единична“ и „серийна стрелба по 3 патрона“. Т.е. даже се появява тенденция към УСМ без режим „непрекъсната стрелба“.

С дисертационния труд се цели извършване на задълбочени научни изследвания, с които да се даде отговор на следните въпроси:

1. Перспективно ли е индивидуално стрелково оръжие с УСМ, позволяващ стрелба на серии?

2. Каква е оптималната дължина на серията при оръжия с различни калибри и тя трябва ли да може да се променя от боеца?

3. Възможно ли е, и икономически целесъобразно ли е, наличното индивидуално стрелково оръжие в Българската армия – автомат Калашников, да бъде модернизиран с цел, придобиване на режим на стрелбата „на редове“?