1. Област на висшето образование: 5. Технически науки

2. Професионално направление: 5.2 Електротехника, електроника и автоматика

3. Докторска програма: Автоматизирани системи за обработка на информация и управление

4. Форма на обучение: задочна форма (военнослужещ, цивилен служител или гражданин извън системата на МО, СППМО и БА)

5. Заявител: Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров”

6. Първично звено: отдел „Комуникационни мрежи и системи”

7. Приемащо структурно звено: дирекция „Развитие на системите C4I”

8. Актуалност и дисертабилност на предлагания научен проблем:

Едно от най-новите високотехнологични направления в световен обхват е създаването на автономни превозни средства. От публично достъпни източници са известни резултати от проведени тестове и пробна експлоатация на подобни проекти в гражданската сфера.  Видимо е, че първоначалните оптимистични очаквания се сблъскват с неудачи от различен характер, които правят проблематично вписването на разработените системи за автономно управление на превозни сръдства в съществуващите изисквания и правилници за безопасност на наземния транспорт.

Погледнато в аспекта на военните приложения, автономните платформи биха могли да бъдат продуктивни при изпълнение на определени задачи в областта на логистиката, в комуникацията при създаване и поддържане на мобилни цифрови мрежи, при провеждане на учения като имитация на противник и други. Стъпвайки на известия опит от внедряването на подобни системи, военното им приложение е възможно да се подсигури в посока безаварийност и опазване на личния състав с въвеждане на специфични за военна организация правила и технически  мерки.

Актуалността на изследването се определя от това, че в научно-изследователските звена, работещи в интерес на Българската армия, не е известно да се провеждат изследвания по темата. От друга страна има научно-практически разработки от средите на колектива на Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, подкрепени със съответни публикации на научни форуми, в които са изследвани и анализирани много от факторите, които са в основата на  моделирането на маршрутизация и контрол на движението в различни условия. Ето защо смятаме, че научно изследване върху създаване на модел за маршрутизация на автономна бойна платформа е изпълнимо и навременно.

Дисертабилността на изследването се определя от необходимостта от изследване и систематизиране на факторите, необходими за решаване на маршрутизационна задача, избор на математически подход и създаване на математически модел на процеса на маршрутизация в случаите на използване на съществуваща пътна мрежа и извън нея. В приносната част ще се включат още алгоритмизация, верификация и симулационно подтвърждаване на резултатите.

Цел на изследването е да се изследват съществуващите методи за маршрутизация, да се анализира въздействието на специфичните фактори при военно приложение и да се предложи ефективен модел за маршрутизация и контрол на движението на автономна бойна платформа.

Очаквани резултати:

• Да се извърши анализ на факторите от критично значение за решаване на маршрутизационна задача в дефинирани условия;
• Да се предложи математически модел на процеса на маршрутизация и контрол на движението на автономна бойна платформа;
• Да се проведе верификация на модела и да се направи оценка на ефективността от прилагането му в изпълнение на дейности от военната практика.

Резултатите от изследването ще могат да се приложат като основание за преминаване към по-високи технологични решения при следващи етапи на модернизация на Българската армия.