1. Област на висшето образование: 5. Технически науки

2. Професионално направление: 5.1 Машинно инженерство

3. Докторска програма: Динамика, балистика и управление на полета на летателните апарати

4. Форма на обучение: редовна форма (офицер или гражданин извън системата на МО, СППМО и БА)

5. Заявител: Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров”

6. Първично звено: отдел „Въоръжение и боеприпаси”

7. Приемащо структурно звено: дирекция „Развитие на ВТТИМ”

8. Актуалност и дисертабилност на предлагания проблем:

Съвременният свят се характеризира с кардинални промени в геополитическото разпределение на зоните на влияние от световните икономически и военни сили. Съществуващите въоръжени конфликти и потенциални заплахи имат предимно локален характер, със силно влияние върху международните отношения. Военната сила запазва своята роля за постигате на политически цели и интереси.

Водещи сили (САЩ, Англия, Франция, Италия, Израел, Русия и др.) отделят особено внимание за разработване на високоточни средства за поразяване.

Част от тях е минохвъргачната артилерия, изстрелваща управляеми мини, чиято точност води до качествена промяна на нейните възможности по предназначение - унищожаване не само на групови, но и на единични подвижни или неподвижни цели. Голямата скорострелност и мобилност на изстрелващата система, съчетани със значителната поразяващата способност на мината, превръщат минохвъргачките в мощно и предпочитано средство в условия, където оръдейните системи не са ефективни.

На сегашният етап в Българската армия се използват 82-mm и 122-mm минохвъргачки, чието предназначение е поразяване на площна цел.

Основният показател, определящ тяхната ефективност, е „групираност“ на стрелбата, който се характеризира със средните отклонения в дълбочина (ВД), направление (ВС) и височина (ВВ) спрямо далечината на стрелбата (Х). Числените характеристики, за наличните в Българската армия минохвъргачни системи, са от порядъка на:

• Групираност по далечина - B_д/X_max ≈ 1/183;

• Групираност по направление – B_c≈ 9,m;

• Групираност по височина – B_b≈9,m.

За сравнение групираността по далечина, при съвременните артилерийски системи, може да достигне съотношението B_д/X_max ≈ 1/300, което показва значителното „разсейване“ при мините.

Характерен недостатък на минохвъргачния огън е необходимостта от провеждане „престрелка“, водеща до неоправдан разход на боеприпаси.

От тази гледна точка е приоритетно да се търсят решения за подобряване на показателя „точност“ на стрелбата чрез използване на системи за управление и насочване на минохвъргачните мини.

Това е от съществено значение и при водене на ефективна борба срещу тероризма, използващ методи и средства в урбанизирани райони и среда от цивилно население. Възможността за водене на точен огън е предпоставка за намаляване на риска от невинни жертви, както и занижаване броя на боеприпасите, необходими за поразяване на единична цел.

В световен мащаб основен проблем при разработването на управляеми минохвъргачни мини е тяхната ефективност – съотношение между себестойност и постигната точност.

Въоръжените сили на Република България не разполагат с управляеми минохвъргачни минии в тази област не са провеждани систематизирани теоретични изследвания. От друга страна, военно-промишленият комплекс и цивилният сектор на икономиката разполагат с възможности за реализиране на научно обосновани разработки.

Предвид изложеното, предлаганата тема е актуална.

Темата е дисертабилна, като може да обхване следните етапи:

1. Систематичен обзор на световните достижения в областта на управляеми минохвъргачни мини;

2. Анализ на възможни технологични решения, като предпоставка за реализиране на подходяща система за насочване на мината;

3. Конструктивни възможности за балистично управление на мината по траекторията на нейния полет;

4. Теоретични изследвания, доказващи възможност за комплектоване на необходимите компоненти в готов продукт и неговото изстрелване от минохвъргачки на въоръжение в Българската армия.

5. Модел (вариантно решение) на ефективен примерен образец.